Какво е дирофилариоза (червеят в сърцето) ?
Дирофилариозата е сериозно и потенциално смъртоносно заболяване, разпространено в много региони из целия свят. Причинява се от кръгли червеи, които се развиват в сърцето, белия дроб и асоциираните с тях кръвоносни съдове, водейки до заболяване на белия дроб и сърдечна недостатъчност, както и нарушаване функцията на други органи в тялото. Засягат се главно кучета, котки и фретки, но могат да живеят и в други видове бозайници – вълци, лисици, чакали и рядко хора.
Кучетата са естествен гостоприемник за сърдечните червеи, което означава, че в тях дирофилариите могат да съзреят, да се чифтосват и да раждат ларви. Ако заболяването не бъде третирано, броят на паразитите може да се увеличи. Тази паразитоза води до продължително увреждане на сърцето, белите дробове и артериите, и може да влоши качеството на живот на кучетата дълго време след излекуване. Поради тази причина до момента превнцията на дирофилариозата е най-добрата опция, а лекуването, когато е необходимо, трябва да бъде започнато във възможно най-ранната фаза.
При котките заболяването протича по различен начин. Те са атипични гостоприемници, като при тях сърдечният червей рядко достига до зряла възраст. Котки с възрастни индивиди на паразита обикновено имат само няколко живи червеи, а повечето котки притежават незрели дирофиларии. Това означава, че заболяването при котките често бива пропускано, но въпреки че доста котки притежават единствено незрели червеи, те могат да причиният редица увреждания, свързани с респираторна симптоматика. Още повече, лекрственото средство за лечение при кучетата не може да бъде използвано при котки и поради тази причина профилактиката е ключова за тяхната безопасност.
Заболяването при поровете е „смесица“ от това на кучетата и котките. Както при кучета, фретките са силно податливи на инфестация и могат да имат много на брои червеи, но също като при котките, дори малко количество паразити могат да причинят значителни сърдечни увреждания, поради малкия размер на сърцето. Дигностиката при поровете е много по-трудна, а разработена и удобрена световно терапия за тях липсва. Превенцията, както и за другите видове, е ключова.
Как се предава от животно на животно ?
Комарите играят ключова роля в жизнения цикъл на паразита. Възрастните женски дирофиларии, живеещи в инфестирани бозайници, продуцират микроскопични червеи (микрофиларии), циркулиращи в кръвообращението. Когато комар ухапе заразено животно, той поема част от микрофилариите, като за около 10-14 дни в него ларвите се развиват до инфекциозна фаза. Ако заразен комар ухапе чувствително на заболяването животно, ларвите преминават през ухапната рана на кожата. Веднъж попаднали в подходящ гостоприемник, те се развиват във възрастни индивиди за около 6 месеца. Продължителността им на живот в заразено куче може да бъде от 5 до 7 години, а при котки до 2-3 години. Поради дългия им жизнен цикъл, всеки топъл сезон може да води до увеличаване на броя на възрастните червеи в заразено животно.
Какви са клиничните признаци при кучето?
В ранните фази на болестта кучетата показват малко или никакви симптоми. Колкото по-дълго перзистира паразитозата, толкова по-вероятно е да се развият клинични признаци. Животни, които са много активни, както и животни за работа, инфестирани с голямо количество паразити или такива със съпътстващи заболявания, по-често показват признаци на паразитозата.
Симптомите може да включват: лека перзистираща кашлица, непоносимост към натоварване и бърза уморяемост, намален апетит и загуба на тегло. Ако заболяването прогресира кучетата може да развият сърдечна недостатъчност с признаци на асцит (подуване на корема, поради натрупване на течност в коремната кухина). Животни с огромно количество възрастни индивиди могат да проявят внезапен кардиоваскуларен колапс, поради блокиране на кръвотока в сърцето. Това се нарича „кавален синдром“ и се характеризира със внезапно затруднено дишане, бледи лигавици, тъмна кървава или с цвят на кафе урина. В тези случаи, без хирургична екстракция на паразитите, оцеляват само отделни животни.
Какви са клиничните признаци при котките?
Симптомите при котките могат да бъдат от незабележими до животозастрашаващи. Признаците могат да включват кашлица, периоди оприличавани на астма, периодичо повръщане, липса на апетит, загуба на тегло. В последствие засегнатите котки могат да покажат затруднено ходене, припадъци и гърчове, както и акумулиране на течност в коремната кухина. За жалост обикновено първите признаци при тези животни са внезапен колапс и внезапна смърт.
Какви са клиничните признаци при фретките?
Симптомите са подобни на тези при кучето, но се развиват драстично по-бързо, поради малкия размер на сърцето. За разлика от канидите, порчетата могат да развият сериозен респираторен дистрес дори и от 1 възрастен червей. Други признаци могат да включват отпадналост, апатия, кашлица, дишане с отворена уста, бледо сини или с мътно оцветени видими лигавици.
Какво трябва да знаем за диагностичното тестване?
Колкото по-рано се диагностицира, толкова по-голям е шансът за оздравяване. Тъй като симптомите могат да липсват в началния стадий на заболяването, тестването за наличие на възрастни дирофиларии е много важно. Изследването изисква малко количество кръв и цели да открие наличието на протеини, отделени от паразитите. Изследването става относително бързо и може да изисква допълнителна диагностика, ако резултатът е продължителен.
Кога е най-подходящото време за изследване?
Кученца под 7 месечна възраст може да бъдат профилактирани без тест (времето за развитие на паразита и позитивизиране на теста отнема около 6 месеца след заразяване), но трябва да бъдат тествани 6 месеца след първата визитация при лекар, повторно след още 6 месеца и след това веднъж годишно.
Възрастни кучета над 7 месеца, при които не е била започвана профилактична схема трябва да бъдат тествани преди започване на превенцията. Последващите тестове са както при по-младите индивиди.
Временното прекратяване на профилактичното обезпаразитяване изиква тестване, което е необходимо да се повтори отново след 6 месеца. Причината за второто изследване е, че дирофилариите са развиват за около 6-7 месеца, когато могат да бъдат диагностицирани.
Годишното изследване на животните е необходимо, за да се уверим, че профилактичната схема роботи. Повечето от лекарствата са високоефективни, но не на 100%. Дори и ако пропуснем само една месечна доза, кучетата могат да бъдат незащитени и заразени. В голям процент от случаите, ако животното не бива тествано, стопаните не знаят, че то се нуждае от лечение.
При котките диагностиката е доста по-трудна отколкото при кучетата, поради факта, че при тях радко се развиват възрастни форми на паразита. Предпочитаният метод на скрининг е антигенен и антителен тест (засичат се антитела, образувани при срещата с ларви на паразита). Изследването може да включва и други методи на диагностика, като рентгенография или ехографско изследване. Котките трябва да бъдат тествани преди използване на препарати за профилактика на дирофилариоза. Поради факта, че няма одобрено лечение на заболяването при този вид, превенцията е ключова.
Диагностиката при фретките е дори по-сложа. Тя може да включва антигенно тестване и специализирано изследване като ехокардиография, с цел да се открият самите паразити.